Опитвайки се да обясня на приятелите си какво точно е Red Bull Air Race първото нещо, което ми идваше на ум беше - Формула 1 във въздуха. Звучи доста опростено, но е максимално ясно. Предполагам, че мисълта за най-интересната и високотехнологична автомобилна надпревара е стояла и в основата на идеята за създаване на подобен шампионат, но за самолети.
Сериите Red Bull Air Race са създадени през 2003 г. Като реално подготовката за тяхното стартиране започва две години по-рано. В основата стои идеята за създаване на въздушно състезание от нов тип, което да изправи един срещу друг най-добрите пилоти в света по изцяло нов начин. Участниците трябва да преодолеят определен маршрут за възможно най-кратко време. Въпросният маршрут е маркиран с пилони, наречени Air Gates.
Една от основните характеристики на тези пилони е тяхната безопасност и свойството им да се разкъсват мигновенно в случаите, когато бъдат докоснати от самолет. Самата разработка и довеждането на пилоните до желаните нива на безопасност отнемат повече от година. Целият процес е поверен на екип от австрийски специалисти. След редица тестове решителния пробив е постигнат с употребата на специален материал, широко разпространен при изработка на корабни платна. Сериозен принос в изпитанията има унгарския пилот Петер Бешеней. 

Използваните в момента пилони са с коносовидна форма, като диаметъра им в основата е 5 м, а на върха е само 75 см при височина от 20 м. Състоят се от 6 секции закрепени една към друга с ципове, могат да издържат на вятър със скорост до 60 км/ч, а в случай, че бъдат повредени автономната им система за надуване ги възстановява в работен вид за 15 сек. За тяхната поддръжка по време на състезание се грижи група от специалисти наречени Air Gators, като времето за реакция е само 2-3 мин.
След две години планиране и подготовка началото на Red Bull Air Race става факт през 2003 г. Първите два старта са в Целтвег (Австрия) и Будапеща (Унгария), а следващата година се провеждат още три. През 2005 г сериите прерастват в шампионата Red Bull Air Race Word Series. Пилотът от САЩ Mike Mangold става първия шампион в новия вид спорт. През годините броя на пилотите и на стартовете варира съответно от 7 до 10 и от 10 до 12. Тази година участниците са 15 и ще мерят сили в 6 състезания.
Регламентът на състезанията предвижда провеждане на свободни тренировки в продължение на два дни, в които всеки пилот е длъжен да участва минимум два пъти. Квалификациите се провеждат в деня преди състезанието. Те включват две задължителни сесии, като пилотите биват класирани с по-доброто от двете постижения. Първите 10 се класират директно, а останалите 5 участват в т.н. Wild Card на другия ден за спечелване на останалите две места в Тор 12.

 Реда на стартиране по време на състезанието е обратен на реда на класиране в квалификациите. В деня на състезанието, след определяне на двамата участници с Wild Card, всички пилоти от Тор 12 правят по една обиколка като се конкурират за място в Super 8. Победителите в Super 8 оформят Final 4. Между тях се разпределят местата на почетната стълбичка.
Победителя в състезанието получава 12 точки, втория 10, третия 9 и така надолу в класирането до 1 т. за единадесетия. Пилота с най-добро време на квалификациите получава бонус от 1 т.
По време на всички сесии пилотите са длъжни да преминават по трасето по строго определен маршрут. Всяко нарушаване на маршрута води до дисквалификация. Друг важен елемент е правилното преминаване през отделните Air Gates. През сините Air Gates се преминава в хоризонтален полет, а през червените „на нож". За неправилно преминаване през Air Gates към времето на пилота се добавят наказателни секунди.
При контакт с някой от Air Gates към времето на пилота се добавят 10 сек. Дисквалификация следва в случаите когато - се превиши максимално допустимата скорост за влитане в състезателната зона (370 км/ч), се надвиши максимално допустимото претовармане (12 g), при всякаква форма на опасно пилотиране и при преминаване на линията зад която е публиката.
В таз годишния шампионат могат да се видят само два типа самолети. Десет от пилотите се състезават с Zivko Edge 540, а останалите пет са с Mxr Tehnologies MXS-R.

Всички машини са модифицирани персонално от всеки отбор с цел постигане на по-високи резултати.
Средната възраст на пилотите е малко над 43 години, като най-възрастният Mike Mangold е роден през 1955 г, а най-младия Pete McLeod (Канада) през 1984 г.

Унгария е домакин на старт от сериите Red Bull Air Race от самото им начало. Традиционно датата, на която се провежда състезанието e 20 август, независимо какъв ден от седмицата се пада през различните години. На тази дата унгарците честват денят на Св. Стефан /Saint Istvan/ , който е и техен национален празник. Поради тази причина на бреговете на Дунав в центъра на Будапеща се събират изключително много зрители. Тази година те бяха около 650 000 души, което прави състезанието в Унгария най-посещавания старт от веригата. Националния празник на страната е повод в демонстрациите съпътстващи самата гонка да вземат участие ВВС на страната, самолет на националния превозвач MALEV, както и други местни летателни апарати.
Състезателното трасе се намира в участък между два от мостовете на р. Дунав, където са разположени и основните забележителности на града - сградата на Парламента, Двореца и Рибарските кули. Влизането на самолетите в зоната става с прелитане под моста Сечени (Széchenyi), където разстоянието между водата и моста е около 10 м. След това пилота прелита по определен маршрут между седемте Air Gates. 

Преминаването през последната е последвано от стръмно изкачване, пикиране и ново прелитане между тях, като маршрута е различен за всяка от четирите дължини и накрая самолета отново преминава под моста. За един тур по трасето пилотите изминават общо 6,6 км.

Голямата надежда на местните зрители техния любимец Петер Бешеней да спечели домашното си състезание отново беше попарена от неособено доброто му представяне и от наказанието от 2 секунди, което го лиши от възможността да влезе дори в Super 8. Друго голямо разочарование стана дисквалификацията на французина Nicolass Ivanoff, който заемаше трето място в шампионата към момента. Въпреки всичко най-сериозен повод за съжаление имаше Hannes Arch, тъй като времето което той даде във Final 4 беше по-добро от това на останалите 3-ма пилоти, но наказание от 2 сек му отреди 4 място. Второ и трето място заеха съответно Paul Bonhomme (Вел) и Kirby Chambliss (САЩ). Победител стана Michael Goulian (САЩ) за когото това е първа победа след четири годишно участие в надпреварата.